Екипът на проекта финализира теренната работа по събиране на данни за мнението на 747 граждани от гр. София по отношение на възможностите градското земеделие да стимулира повишаването на качеството на живот, както и нагласите им лично да се включват в дейности на градско земеделие. Социологическото изследване бе проведено в три района на столицата: централен (Триадица), жилищен (Младост) и крайградски (Панчарево). Извадката е представителна за всеки от трите района.
Смятат ли софиянци, че има място за земеделие в града?
Знаят ли какво представлява градското земеделие?
Може ли отглеждането на собствената ни храна да ни помогне да се чувстваме по-добре в ежедневието си?
Това са само част от въпросите, на които дава отговор обобщените данни от изследването
Нагласи
Резултатите ни показват, че градското земеделие не е широко разпознат феномен – 40% от участвалите в изследването не си представят нищо когато чуят понятието. От друга страна, след като им е представена идеята за него, около половината от интервюираните заявяват, че биха започнали да се занимават при определени условия, като най-често такова условие е да имат достатъчно свободно време.
Повече от половината от жителите на трите изследвани района смятат, че като цяло има място за отглеждане на растения за храна в града, а 80% подкрепят идеята децата в детските градини и училищата да обработват площ, на която да отглеждат зеленчуци.
Практики на градско земеделие
Малко над една четвърт от изследваните граждани заявяват, че се занимават с градско или крайградско земеделие, като най-често отглеждат подправки, зеленчуци и цветя. Двата най-често посочвани мотиви за тези занимания са свързани с желанието за производство и потребление на здравословни продукти и удоволствието да произвеждаш сам храната си. Малко под 20% от жителите на трите района са се занимавали със селскостопански труд в извънградски условия преди, а около 8% го правят и сега.
Някои ефекти от градското земеделие
Над 60% от занимаващите се със земеделие (както в града, така и извън него) заявяват, че се чувстват много по-здрави и бодри след селскостопанските си занимания. Още по-силно влияние на дейностите, свързани с ГрЗ, се отчитат по отношение на психическото и умствено разтоварване, като трима от всеки четири, упражняващи земеделски дейности са заявили силен положителен ефект в този аспект.
Ако искате да научите повече за изследването или да споделите мнение, моля, свържете се с нас като кликнете тук.
